Безизходица

26.10.2004 г., 0:34 ч.

Поезия

1524 1 0

Защо съм във такава безизходица?
Ни път насам, ни път натам.
Във всички четири посоки няма път.
Във пета или шеста също няма.
Остава да стоя и чакам.
Изтръпнах вече от очакване.
И на какво?
На нищото.
Отчаяна, обезверена
се лутам в лабиринта на живота.
Но Ариадна някак си забрави,
да ми даде спасителната нишка.
Забрави или не поиска?
Остави ме във самота да моля Бога,
(защото друг не може да помогне).
Към свободата пак да ме възвърне
Кога?
Навярно никога.
Безпътица.
Увяхнало, изпепелено време.
И нафталинен мирис.
Навсякъде наоколо.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.