severianin (Валентин Чернев)
417 677
20.03.2013 г., 12:24 ч.

Безкраен дъжд 

  Поезия
499 0 4

 

БЕЗКРАЕН ДЪЖД

 

 

Навярно е разсъмнало отдавна,

но вън е още нощен здрач, защото

вали безкрай.

Дъждът чертае бавни

дебели браздулици по стъклото

 

и този свят, в прозореца затворен,

е сякаш дъно на море дълбоко.

Дъждът не пада, той вали нагоре,

пресичат се объркани посоки,

 

и въздухът е течен – мека влага,

люляна от невидими течения;

дърветата – кафяви сенки – лягат

сред синята прозрачност покрай мене,

 

и, сякаш водорасли сред водата,

огъват жилави стебла върбите,

а в клоните им гъвкави листата

като пасаж немирни риби скитат.

 

И брястът – водорасло причудливо,

от мократа фантазия родено –

сребрист клонак под вятъра извива...

... Но неговите риби са зелени.

 

Не дълго – вечно ще вали, изглежда,

в света отвъд прозореца квадратен,

и сякаш няма никаква надежда

един ден да изплувам от водата.

 

И чакам в мокротата на живота,

сред синята феерия смълчана

да се загледат в мене през стъклото

зъбата щука или едра мряна.

 

В света на този дъжд водата властва,

водата токове в кръвта ми праща

и с тези токове у мен прорастват

хриле и люспи, кръгли и блестящи.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??