Обичам те!
В тревожната ми утрин,
открила спомен в песните на птиците
В гласът любим.В страстта ,която будиш
с копнежната,безплътна сраст в очите ти.
Обичам те !
Викът ми е сълза
в спиралата безкрайна на Вселената
Събирам мъдрост в жажда на река
догонваща мечти в поля зелени .
Дари ми нежност-
със една усмивка.
Звездите снощи в тебе бяха влюбени.
За теб вълните синя бездна плискаха
извайвайки безкрая тих на утрото…
© Йорданка Господинова Всички права запазени