8.11.2016 г., 7:55 ч.
Безкрайна обич
Днес по болката познавам, че си ти,
защото все мълчиш си от безкрая,
с който в мен оставяш и следи,
от дъжд ли се изронваш като в Рая.
И все насън не спира да вали,
а аз те чакам повече от всичко -
да спреш във мен болезнени сълзи,
понеже тъй безкрайно те обикнах!
защото все мълчиш си от безкрая,
с който в мен оставяш и следи,
от дъжд ли се изронваш като в Рая.
И все насън не спира да вали,
а аз те чакам повече от всичко -
да спреш във мен болезнени сълзи,
понеже тъй безкрайно те обикнах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
