Безкрайно

17.07.2006 г., 22:17 ч.

Поезия

599 0 0

Разбрах - до лудост те обичам,
не мога да преглътна раздялата.
Потънаха сълзите ми в очите ти,
а болката дали е вече спряла?

Омайничето, Биле за магия,
с което тръпнеща те галя,
в косите ти скътах и как да скриеш,
че жарава в сърцето ти паля.

Утрото светло те буди за мен
и магически, звездни желания
за един по-добър, по-ведър ден
срещат мойте щастливи послания.

08.07.1999, преработено 10.02.2000 год.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.