sama86 (Евкалипт)
68 194
5.09.2008 г., 16:17 ч.

Безкрайно безразлична 

  Поезия
713 0 7
 

Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...

Опитах се, но светлината им не ми достигна...

И само болно ирисът в окото ми нарасна,

наля се с мъка и не успях да я премигна...

 

Накладох върху името ти някаква ненавист -

да стопля спомените, ако се завърнат...

с лице на змия ми се усмихва жълтоока завист,

очите ми се насълзяват, преди да ги отвърна...

 

Така душата ми не се прибира вечер вкъщи...

Да я примамя - оставям вън пред прага сладко, 

но тя веднъж бездомница - не се завръща...

Преследва скитащи светулки, сияещи за кратко...

 

Изкуствената светлина рисува приказни животни...

Броя ги, докато заспивам... безкрайно безразлична!!!

O, тя веднъж бездомница - не се завръща...

Преследва скитащи светулки, сияещи за кратко...

 

Така сърцето ми прескача някакви секунди, стотни...

Опитвам се обратно да го върна в някаква цикличност...

Изкуствената светлина рисува приказни животни...

Броя ги, докато заспивам... безкрайно безразлична!!!

© Евкалипт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??