Очите ми понякога са стъклени
и Космосът е в малките им сфери.
Прегръщаш ме. До болка те прегръщам.
Телата ни се свързват. И разделят.
Днес мракът е дълбок и ароматен,
разцъфнал по терасата на хола.
И думите са меки. И мъхнати.
И смешни. Като гъдела на голо.
Заспивам по ръцете ти, увита
от златните конци на тишината.
Сънувам небосвода. И мечтите си.
И слънцето, което ме изчаква. ...