Безкрая

plama4e3 (P.D.)
9 55

19.04.2014 г., 22:36 ч.

Поезия » Любовна

1236 0 2

Настъпи три без да се усетя.

Вече часове седях под мократа завеса,

изваяна сякаш от сълзи.

Обливаха ме спомени далечни,

а сякаш беше вчера,

Когато първа зърнах твоите очи.

Прииска ми се да говоря,

Ала текнаха сълзи.

Времето продължи да си пълзи,

а аз все така със затворени очи

продължавам да те следвам

И безусловно вярвам на твоите лъжи.

Ще спра да те преследвам!

Писна ми, повярвай!

Тоз живот един е - трябва се живей.

Избърсах си очите

и спрях безкрайния поток.

А ти нагло ме попита:

Какво ще правиш без любов в тоз инак - прост живот?

Без мъка любовта била измама.

Без любов живота бил фасада.

Благодаря, че беше с мен до края,

но предпочитам да живея до безкрая.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.