В прилично безличие
погубват те дните си,
остарели декори,
невидяни от никого...
затрупани с прах,
може би плачещи искрено,
тъжно умиращи
в личния си
величествен
страх!
А времето не спира,
то не разбира ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация