Безлюбовно

valinor (Валентина)
11 81

22.10.2014 г., 14:10 ч.

Поезия

671 0 5

Тъгата през очите ми изтича

като сълза на късен листопад.

Отиде си любимото момиче

остана в юни на далечен бряг.

Събирам в шепи есенна позлата

останала след вихрения ù разкош.

Подготвям се за бялата разплата.

Тъгата шепне - остани мой гост...

И аз самичка като теб скучая,

не виждаш ли домът ми подреден?

Да пием вино в посребрена чаша

със топлината всеки е роден.

Докосвам с устни виното горчиво,

поглъщам жаждата ми за живот.

Прости, Тъга - без болка и обида,

живот не се живее без любов!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.