Отворила широко очи,

търсих път по-лесен... светлина,

но не открих допира на слънчевите лъчи,

нито изход... само тъмнина.

Отворих устни да изговоря слова,

които задържах дълбоко във мен,

докога ще продължава това,

изгнание, мълчание, дух сломен...

Сън-реалност... странна съдба,

вън-лоялност... заключена врата,

свят потъпкан с липса на права,

хора, забиващи кама след кама.

Под властта на мизерните пари,

незадоволени от вълчи глад,

алчност за още... ПЛАНЕТАТА НИ СЕ РУШИ,

ВИЖТЕ, САМИ ГО СЪЗДАДОХМЕ ТОЗИ АД.