Наистина, какво безмълвие
настъпило би, ако можем
да облечем във думи онова –
неуловимото, незримо нещо,
с което лягаме в пръстта
без съжаление и без обида...
Да назовем със думи, ако можем
безименната, неподвластна страст
към раждане и разрушение...
Необяснимата привързаност
на сянката към своя господар
и постоянството, с което влачи
водите си сънливата река...
Какво безмилостно мълчание
ще ни захлупи с похлупак,
по който ще се удрят и завръщат
безпомощните ни усилия
да кажем нещо ново на света...
© Рада Димова Всички права запазени