Безмълвна нощ и адски мрак.

В безкрая търся те пак.

            И вериги късам.

Нови да сътворя.

            И боря се с мрака

И вливам се в тишина.

            И грея, за да догарям

В нечия друга светлина.

            И съм без дори да бъда

Като болка в нечия друга душа.

            И мога да бъда

Както някога бях.

            Безмълвна нощ и адски мрак

Вливат се в сърцето ми пак

            И догаря в сърцето пламъка от преди

Обричащ всичките ми мечти.

            И усещам тъгата

И с нея безмълвно тъжа.

            И самотно се чувствам

Без да съм сама на света.

            И вярвам, че мога

Без дори вяра в ръката си да държа.

            Безмълвна нощ и адски мрак

Минавам пак и пак.

            И търся знак след знак

И потапям себе си във мрак

            И светлината отпреди

Която осветяваше бъднините ми

            Къде се скри

Защо от нея ме лиши?