29.08.2008 г., 0:42 ч.

Безмълвно... 

  Поезия
609 0 4
 

                      Безмълвно сгушена във ъгъла,

                        от сянката си крий се тишината,

                        като пустеещ дом замлъкнала,

                        неуловима, като вятър...

 

                          Защо се криеш? Нека разговаряме,

                          във този дом сме само аз и ти...

                          Вратите с тебе ще отваряме, затваряме,

                          и ще си мислим, че отново тук живот кипи.

 

 

                           Мълчиш! И теб ли нещо ти приседна?

                           Кажи ми нещо! Хайде, говори...

                           Железен обръч гърлото ти стегнал е,

                           дали и тебе, както мене, те боли...?

 

 

                             Виж! Няма начин! Щеш, не щеш...

                             със теб останали сме само двете,

                             и по-добре сега да разбереш...

                             че сме забравени дори от боговете.

© Росица Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??