БЕЗНАДЕЖДНА ЛЮБОВ Живеех за твойта обич свята,
мечтаех за любов и топлота,
исках да се чувствам пак желана,
в прегръдките ти потънала в забрава.
Обичах силно и пред теб не криех,
че ти си всичко на света за мен,
но нашата любов си беше безнадеждна,
и както казваше, обречена и невъзможна.
Но аз дори и унизена и сломена,
се молех да те имам още миг до мен,
щом в мислите си виждах те с друга,
в душата ми бушуваше стихия,
усещах как нож сърцето ми пронизва,
заговореше ли за належащата раздяла.
Разбрах, че трябва първа аз да тръгна,
да можеш любовта в живота да потърсиш,
че бях за тебе само пропиляно време,
съжаляваш ли, че срещна те с мен съдбата?
Свободен си и с нищо ти не си ми длъжен,
но безразличието в твоите очи ме плаши,
нима през всичките години не заслужих
да бъда свиден спомен в твоите мисли
и там навътре, в сърцето си да скриеш
най-красивите ни изживяни мигове.
Не искам със ненавист да ме гледаш
и думите ти рани в душата да отварят,
не ме вини, че не намерих смелост
да се изправя с теб пред хорските очи,
аз слаба съм и не бих го преживяла,
макар да знам, че болката в сърцето
по-силна е от всички думи и сплетни.
Но вече твърде късно е за любовта ни
и няма как да върнем времето назад,
но моля се и се надявам, в живота да намерим
любов и щастие, макар далеч един от друг!
© Самотница Всички права запазени
Поздрав и само напред!