Ще падаш от очите ми и ще крещиш,
а аз на литър за стотинка ще те разпродавам,
че нищо не си струвал, нищо не си бил
и много време съм изгубила да се надявам.
Да си мисля, че ти си точно този,
а всъщност да си абсолютно никой
и да те прикривам някак си грижливо чак под ноктите,
да не би случайно да решиш да си отидеш.
Но просто не си бил. Сърцето ти е нямо.
Със мене никога и никак не си бил щастлив.
И сега разбирам - безплатно щастие за никой няма...
Едни си плащат с безразличие, други - със сълзи...