14.10.2023 г., 16:08 ч.

Безполезна притча 

  Поезия » Любовна
407 4 11

БЕЗПОЛЕЗНА ПРИТЧА

 

Безпощадна е моята зима

и в огнището огънят стихнал е.

Колко молех: – Ела и вземи ме!

Сега и тук. И да е завинаги.

 

Аз съм вещица, ти си неверник

и светът е затворен за двама ни.

Фарисеите в храма ни дебнат –

бегълците, прогонени с камъни.

 

Пътят ширна пред нас – безпосочен,

и разклоните крие зад хълмите.

Грях ли е любовта, и порок ли е,

щом копнея край теб да осъмвам

 

и не искам очи любопитни

да надничат в завивките смачкани?

Чатка сприята с гневни копита

и по изгрев връхлита нечакана.

 

Знам – без изход снегът ни затрупва,

вледенени от студ са прозорците.

Как със смърт обичта се откупва,

щом не вярвам в лъжливи пророчества?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??