Georgion
43 3
3.06.2019 г., 1:34 ч.

Безпомощност 

  Поезия
539 0 2

Крещя през решетки железни,

провесен над адските пещи.

С всяко киселинно вдишване,

душата ми вие, бълбучи, пръщи.

С дима от нечутата болка

на хиляди грешни души,

очите ми, 

сякаш до пламък допряни,

горят в безумни искри.

Пред мене е само безвремието,

огнена бездна...

и няма къде да потърся утеха,

защото аз съм проклетник

и мястото ми е тук 

като на всеки друг

грешник.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!
  • Намерил си пътя, пиши! Така ще си помогнеш и сам,а тук ще откриеш много отклик.
Предложения
: ??:??