РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
31.03.2022 г., 22:17 ч.

Безпощадно 

  Поезия » Любовна
590 7 23


Ти ме пи като вино, но ангелът слаб ти е,
щом дошъл си да тропаш на портата моя.
И не питам плътта още жадна за грях ли е
или искаш да мъчиш душата. Прибоят
във очите ти – двата угаснали въглена –
ми прилича на скитник, прикрит зад вината.
Как превърна ме в крехкост уплашена, стъклена?
Виж – през тази прозрачност прозира тъмата.
Обичта си завързах за клончето счупено
и във сухите съчки крилете си скърших.
Днес кръвта е студена. В нея спомени струпани
заглушават гласа, който казва ми: Свърши!
Безпощадно огриза до кокал душата ми,
не остави от милост трошичка по нея.
А стоиш и трепериш тази нощ пред вратата ми
и очакваш плътта ми, че пак ще те сгрее.

© Росица Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Роси, и ти станала жаба 😂 Вече оформяме блато 😂
  • Мини, благодаря! Трудна работа е поезията за мен! 😊
    Вал, видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак. Та и при мен така 😁.
  • Роси, ти откога прописа поезия?
    Давай, явно "ангелът слаб ти е", като при мен.
  • Роси, толкова ми хареса стихът, че изпитах силно желание, да те нацелувам. Изпълнен с чувства и красива образност, го прави прекрасен, усещането, за дълбоко стаена в душата обич, също личи. Продължавай, и в поезията си добра!
  • Благодаря, Борис!
  • Триизмерно е! Поздравления, Роси!
  • Наде, благодаря!
    Пепа, радвам се, че съм допринесла за това! Благодаря!
    Пепи, благодаря!
    Иван, благодаря за хубавия коментар! Болката е пътят към осмислянето!
    Танче, благодаря!
    Жени, много се радвам на присъствието ти!
  • Боже, Роси... Разтърсващо 💕
  • Браво Роси! Харесва ми!
  • Стихът ти наистина е образен, завладяващ! Болката от преживяното е силна и мъчителна! Какво да прави човек при такава съдба! Човек търси пролука и лъч светлина, която да го изведе при изгрева на слънцето, което дава живот на нашата планета, събрал преди това всички късчета дух и душа, разпилени в миналото! Усмихва се на слънцето, довело пролетта на възраждащата се природа, зарежда се с освежителна утринна енергия и от този миг тръгва по нов път, който го извежда към нови брегове... и животът му добива нов смисъл! Открива пътя към себе си и към Бог! Силата, която добива човек от утринната слънчева енергия и цъфтящата пролетна природа е лек за всяка наранена душа! Благодаря за споделеното! Моля да ми простиш, ако с нещо неволно съм засегнал чувствителната ти душа!
  • Много силно!
  • Днес е много хубав ден за четене тук!
  • Роси!
  • Тони, благодаря! Радвам се на подкрепата ти!🌹
    Петър, благодаря за топлите думи! Гледала съм филма. 🙂 Една от актрисите се казва Роси де Палма и в началото някои испанци на шега ме наричаха така.
    Нина, благодаря за подкрепата!🌹
    Краси, животът е безпощаден, пълен със загуби! Просто трябва да сме "лалета от стомана"! Прекрасен коментар! Благодаря!🌹
    Благодаря, Младен! Подвластни сме на плътта!🙂
    Мари, едно голямо благодаря! Поезията не е силната ми страна, но любовта ми към нея ме кара да правя крачки в нейното поприще! А когато имаш и нечия ръка, която държиш е по-лесно!🌹😍
    Благодаря, Генек!🙂
    Вики, радвам се на коментара ти!🌹
    Юрка, благодаря за подкрепата!🙂
  • Роси, Браво! 👍🌹
  • Натежава от емоционален заряд. Аплодисменти!
  • Много ми хареса.
  • Това твое стихотворение, Роси, ми напомня със стилистиката си на поезията на Станка Пенчева, Кинка Константинова или на бунтарката Маргарита Петкова. Душата на лирическата, макар и обладана от чувствата, като че ли намира още сили в себе си за отбрана, макар безумно да желае новата вълна на мъжката агресивност. Може би знае, че тя ще разпали отново чувствените пожари. Впечатли ме и твоята образност, красива и неочаквана.Браво!
    Аз, обаче, чакам това поетично избухване в теб да продължи и ти желая вдъхновение, мила!👍😍🌹
  • Може би известна утеха има в това, че плътта обладава свойството гравитация.
    Интересен стих, Роси!
  • И небето удави се в поглед на птица, а в душата ми, крехко лале от стомана
    се загърна, ти тръгна понеже е тихо, само моля не казвай, че бил си измамен...
    Ех, тази безпощадност..
  • Чудесен, изпълнен с емоции стих!
  • Педро Алмодовар има един много хубав филм: “Жени на ръба на нервна криза.” Аз в оригинал не мога да го гледам, защото не говоря испански. Но ти, Роси, можеш. Всичко е наред. 👍😊
  • Тъжен, но много хубав е стихът ти, Роси. Прекрасна образност!
    "Обичта си завързах за клончето счупено
    и във сухите съчки крилете си скърших."
    Поздравления!
Предложения
: ??:??