Хребети от глухи обещания
трудно просветляваха във мрака.
Водевил, стъписващ от мълчания,
мнимото съгласие дочака.
Минали, прочетените страници
в самота заспиват, недояли.
Празните сълзи попиват в плащници
и просветват сенки от кинжали.
Забранени пътища се гърчат,
змийски отпечатъци накъсват.
Пусто е... И птици не прехвърчат.
Монотонни, песните се втръсват. ...