akonitin (Никодим Сертов)
51 582
18.06.2009 г., 0:27 ч.

Безпределно 

  Поезия
852 0 10

Омаляло времето замира,
учудено от силата ни да му устоим
и дълго във лицата ни се взира -
дали не ще да замълчим.

Пространството се свива в спазъм,
до точката на нашето докосване,
изгубило е собствения си сарказъм,
от нас получило най-силното жигосване.

И аз съм ти, и ти си аз,
един със други сме се слели,
светът изчезва и остава само Нас.
... и няма вече никакви предели.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адреналин,настръхване,сърцебиене.Чувственост,отдаденост,свобода.
    Съвършенно!
  • Хубаво!
  • Хареса ми поантата!
  • Все някога ще паднат пределите!
    Харесах, хубав стих!
  • !!!!!
    Омаляло времето замира,
    учудено от силата ни да му устоим
    и дълго във лицата ни се взира -
    дали не ще да замълчим.

  • Благодаря ви!

    Татяна, абе опитват се да ни поставят предели, но понякога се случва хората да поставят толкова огради около себе си, че в един момент се оказва, че сами са си направили затвор, а ние сме някъде извън него. извън затвора им също е интересно, а и през решетките все нещо преминава.
  • никакви предели....прекрасно е
  • Много ми хареса!
  • Е, май в коментара си към предното ти стихо се оказах пророк...
    Много завладяващо звучиш тук!
  • Уф, това ми е толкова близко!
    Поздрави.
Предложения
: ??:??