3.06.2010 г., 0:30 ч.

Безпричинно 

  Поезия » Любовна
744 0 3

Не искам повече да си играя с теб на котка и на мишка.

Нямам време, желание и сили за това.

Но все пак ще оставя тънка нишка.

Която ще ме води винаги към теб в нощта.

 

Защото не е трудно да обичаш.

Но не е лесно да запазиш любовта.

За първото измисляш хиляди причини.

За второто причината е винаги една.

 

Когато облакът отмести тялото си сиво,

пак виждам слънчевата ти усмивка да блести.

И мисълта ми се изпълва с чисти мисли.

Макар че трудно се превръщат в мечти.

© Петър Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво.
  • Благодаря Дияна! Мечта или реалност е любовта според теб?!...А, може би заблуда или проява на мазохизъм!? Е, със сигурност е нещо без което не бихме могли да живеем...
  • Хареса ми стихът ти... Поздрав
Предложения
: ??:??