patenceto (Надя Георгиева)
185 614
13.06.2006 г., 22:47 ч.

БЕЗПЪТНА 

  Поезия
743 0 7

В сърцето преминават много чувства,
объркана дори до болка,
не познавам нищо на света,
не разпознавам деня от нощта.

Искам да съм с тебе,
а след миг съм черен Ад.
Искам да те виждам,
а когато с теб съм
от безчувствие свеждам глава.

Искам да те оставя,
а когато те няма,
адски ми липсваш.
Искам силно да ме сграбчиш,
а щом се доближиш,
като обезумяла бягам.

Минавам през хиляди пътеки,
посоки много,
а всяка следа е примамна...
и всяка посока ми е страшна...

Тръгвам по едната,
след миг убидена се връщам...
Искам да вървя по друга,
но за там вече е заключена вратата.

Наранявам всичко,
до което се докосна.
Наскърбявам, проклинам Аз
и тъпча...

Всичко свършва, за да се повтори...
Млъквам, след малко, за да проговоря...
Отивам си... за да се върна... и
...прегръщам поредната мечта,
за да мога след миг, гръб да и обърна.

10.06.2006г.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??