Цигулката притихнала в стаята стои,
изплакала последния ми стон.
Пресъхнаха горчивите сълзи,
породени от безразличния му тон.
Никога той мен не е обичал,
но твърде късно аз това разбрах.
В любов на нея само се е вричал,
а Тя на друг се е отдавала в нощта.
От трагедията му не бях щастлива,
затова ръка подадох и го приласках.
Но душата му бе твърде горделива
и с болката отново аз си тръгнах.