Просто
спри часовника
и ме пусни
да вляза...
Тихо
е в душата
на безразличен...
Но...
не търся чувства -
още не.
Само
зрънце време...
И това е много?
Ще крещя
пред прага,
ще дращя вратата,
ще ти пресека пътя
като черна котка,
ще кълна
всяка друга...
Намрази ме.
И това е нещо.
© Таня Атанасова Всички права запазени
Поздрав!