Рисувах луната, небето, звездите,
рисувах поляни и даже цветя,
рисувах очи и премахвах сълзите,
но ти че рисувах, уви, не разбра.
Посвирих на моето бяло пиано,
посвирих и няколко мои неща,
посвирих с цигулка положил на рамо,
но ти че посвирих, уви, не разбра.
Говорих за нашата среща съдбовна,
говорих за нашата първа мечта,
говорих за нашата връзка любовна,
но ти че говорих, уви, не разбра.
Отидох да бягам в различни посоки,
отидох да правя различни неща,
отидох и всичко беше наопаки,
но ти че отидох си пак не разбра.
© Иван Бодуров Всички права запазени