Аз съм безразлична, а във мене - тъжно!
Облачно и мъгливо е в душата ми,
отнема ме до... нямане!
Притихнала в сумрака, чакам ръцете ти да ме спасят...
да дойдеш и да ми покожеш път!
Сама съм, раните стоят,
мъча се да ги забравя
и напук времето повтаря -
грешки, отминали преди!
Аз съм безразлична - съживи ме, стани ти моя муза!
Стани смисъл мой огромен,
даващ ми топлината нужна!
А когато ме превърнеш в съзерцанието твое,
обичайки ме с всяка дума, тогава ще ти кажа:
"Взимай ме до поискване и знаеш ли - твоя съм до... втръсване!!!"
© Фатиме Тибер Всички права запазени