Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним –
изгодно е на някому така.
По-лесно е когато сме безродни,
да бъдем направлявани – в игра.
Не ще се осъзнаем, не е лесно,
защото трябва разум и сърце.
За разума главите ни са тесни,
сърцата ни – разкъсани на две!
© Данаил Таков Всички права запазени
Хубав, гневен стих, с основание!