През хиляди врати преминах,
но нещо тук ме връща…
Къде и как не спирах,
но щом се спра, страха прегръщам.
Нима си ти това, което в гърлото засяда?
Нима си тази тежест в моите гърди?
И щом веднъж към теб ръка протягам
за тази моя слабост ти не ме вини!!!
Ще бродя тъй безропотна и дива,
обезумяла от толкова сълзи
и щом душата черна стане сива
ще станат сухи моите очи. ...