29.04.2008 г., 7:46 ч.

Безсилие 

  Поезия
736 0 6
Безсилна съм да запаля искра
там, където всичко отдавна е опожарено.
Безсилна съм цвете да посадя
там, където всичко отдавна е вкаменено.
Безсилна съм любовта да възкреся
там, където тя никога не е била.


Безумна съм, че още чакам теб
в свойта крепост от илюзии.
Безумна съм, че още търся теб
сред безконечните лъжи.
Безумна съм, че още рисувам теб
в своите мечти.


Уморих се от болката,
с която ме даряваш.
Уморих се от безразличието,
с което ме раняваш.
Уморих се в любовта си
към теб да се вричам.
Уморих се да те обичам!

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Безсилна съм любовта да възкреся
    там, където тя никога не е била." - да, няма как да се възкреси нещо, което никога не е съществувало, но не можем ли да я "посадим", "родим", "създадем" (макар наистина да измаря). А иначе всичко останало много ми хареса
  • браво- хареса ми
  • Вдъхновено е от неприятни чувства, иначе ми хареса.
  • Благодаря!Груба грешка наистина!
  • Благодаря,но на 3 ред не можах да си открия грешката
  • Гери, оставила си няколко правописни грешки...Виж трети, пети и осми ред.
Предложения
: ??:??