Безсилна, пред теб и пред съдбата,
стоя с треперещи ръце.
Едва ли някога ще свикна да те няма,
и да не докосвам твоето лице.
Ще ми липсва меката ти кожа,
и ударите на твоето сърце.
Главата си, на него за последно ще положа,
и ще се моля времето да спре.
© Мария Величкова Всички права запазени