14.01.2009 г., 11:36 ч.

Безсилно е времето... 

  Поезия
954 0 10
Безсилно е времето с мен да се бори,
ръкави запретнало, потно да блъска,
да счупи релефа на моите щори
и мокро в победата в мен да се тръска.
Безгласно е в опит да плаши ума ми,
подуто от рев, в посиняло кресчендо
превръща в окаяна сцена дома ми.
Без публика. Мрак и завеса... Морендо.
Не знае, че сляпо е. Лудост е времето,
завързало хора на цветни канапи.
А мене опитва в капана на бремето
с мухлясало сирене да ме прилапа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Предложения
: ??:??