Има бели цветя, има бели души
в този свят, натежал от поезия.
И за тях имам аз и очи, и уши,
за прекрасното нямам амнезия.
Но една белота завладя моя свят,
по-прекрасна от всички кокичета,
дъх на сладост от най-непорочния цвят,
лъч от чара на всички момичета.
Тя е ромон и смях, тя е песен и звън,
и ръце, към живота протегнати.
Тя е чистото облаче в топлия сън,
в който всички мечти са заченати. ...