Къде изчезна този Смисъл?
Заспали сме на кръстопът.
Сам всеки себе си орисал...
Виновен е сънят!
И няма кой да ни събуди.
На паяк е станал умът.
Из паяжини, сомнамбули
се клатят в такт и си висят.
Така просмуква ни света,
от никого неопознати.
Така умира същността.
И няма имена и дати.
© любимка Всички права запазени