Безсмъртниче от обич е разцъфнало
в зениците ти, пиейки сълзите –
навярно затова не е пресъхнало
поточето бълбукащо на дните!
В душата ти – мил дом за безутешните –
любов и смях, и чувства недокосвани!
Самотен съм без теб в света на грешните –
целуна ме... и с устни омагьоса ме!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Обично!
Поздрави на омагьосаният