Безсрамна съм,
когато те желая лудо,
когато дрехите танцуват,
самотни нейде в ъглите
на стаята ти,
надничайки през рамо
към телата ни,
оставили ги без пълнеж
и закачалки.
Безсрамна съм,
когато ме прегръщаш жадно,
когато пръстите изследват
настръхналите форми
на женствеността ми,
а шепите измерват
обема на гърдите ми.
Безсрамна съм,
когато любим се захласнати,
когато слънцето прокрадва се
и изсушава
излюбените капчици роса,
и се прегръщаме в омала
на прозореца -
напук на зорките съседи.
© Мая Попова Всички права запазени