Безсъницата е постоянна.
Усещането е от гибел до безтегловност.
Останалите мисли са осакатени.
Желанието е безпощадно.
Надеждата е от инат.
Тя е зверски впита в мен.
Аз съм просто добродушко според Нея.
Тя обича друг! И според мен
още малко ми остава да полудея.
Дали животът ще бъде отново пред мен?
Надявам се до същината на Откровението си! :)