Ах, как коварно тръгна си сънят!
Вечерните си жертви пак събира...
А пъстрият кълвач на съвестта
сърцето ми дълбай, не дава мира.
Дълбай без жал! - Бушуват сто войни,
разяждат жива плът като проказа.
Живеят в мен различни две жени,
воюват страсти, гняв, любов, омраза.
Три други звяра, давещи се в мен
(за всичките им грешки скъпо плащам,
но не изпращам никого при дявола,
защото мене винаги изпращат)! ...