Светлината те дразни.
Не я копнееш.
Заплюваш небето,
нахално надзъртащо
през прозореца ти
с угаснал поглед
на празно огнище.
Всичко случило се
е спомен,
от вятър издухан,
от дъждовете измит,
костелива ръка протегнал - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация