Нощ. Стенания, зад тънките стени.
Прехвърчат неприлично разголени мисли.
Приспани ветрове. Заслушани щурци.
Розови пъпки, безсрамно разлистени.
Желания първични и неудържими.
Сюжет без цензура. Безмитна зона.
Симфония от скърцащи пружини,
изпълващи покоя с монотонност.
Намачкани чаршафи шумолят
като разровена от стъпки шума.
А устните от впиване болят.
И воплите свистят като куршуми.
От триене, телата нажежени
разпръскват електрически искри...
Безсъници измъчиха вселената
и тя запали всичките звезди.
Нощ, цялата изпълнена с отдаване,
едва дочака смяната ѝ да приключи.
И после се подготви за отплаване,
заслужената си почивка да получи.
© Jane Doe Всички права запазени