Кукуригат петлите. Почти се разсъмна
и нощта по стрехите се стича.
А очите ми още са страшно безсънни -
цяла нощ тъмнината са сричали.
Цяла нощ са броили овце и кошари,
но сънят е инат и избяга.
Зачервени, клепачите трескави парят.
Просветля. Не върви да си лягам.
Кукуригат петлите и вече е време
да сънувам наяве във цветно.
Аз не зная денят накъде ще поеме,
но ми стига в душата да свети.
© Нели Вангелова Всички права запазени