7.08.2008 г., 7:27 ч.

Безсъние 

  Поезия
738 0 4
Полунощ часовникът удари,
но няма пак от сън следа,
не спя, а ме преследват кошмари
за теб, за мен, за любовта...
И тази нощ е като снощи
и като всяка нощ предходна,
и помня целувките ти още,
и трепета на таз любов отровна.
Любовта ми силна към теб не стихва
(огъня в мен не може да загасиш),
любовта невъзможна, е - плащам я с лихва,
за мойта обич недей да ме виниш. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Предложения
: ??:??