Ilich (Владо)
15 155
18.08.2011 г., 20:46 ч.

Безсъние 

  Поезия
1330 1 12

Отпратих те. А още те сънувам. Сякаш в мен е

кодиран таен файл, на който ти си програмистът.

От мои посегателства надеждно защитен е

и влизаш там, когато или както си поискаш.

 

Променяш ме. Отвътре. И по малко. Пренареждаш

на мислите ми пъзела в картина непозната.

Тършуваш ме. Усукваш ме. До капка ме изцеждаш.

Досущ колода карти ми разбъркваш сетивата.

 

Подушвам те със пръсти. Виждам твоя шепот в здрача.

По кожата ми пъплят мравки – твоите въздишки.

Залъгвам се (залъгвам те?), че още не откачам,

а ти затягаш ласкаво невидима каишка.

 

Тиктакам като бомба. Даже нямам закъснител.

Ще се взривя на хиляди объркани вселени.

Отпратих те. Но как да знам, че няма заместител,

че ти си и отрова, и единствен лек за мене.

© Владо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и браво!
  • !!!!
  • Чудесен стих! Ще следя творчеството ти.
  • Радвам се на таланта ти!
  • Благодаря.
    По въпроса за процентното изражение на "вътрешните" рими и "асонансите" съм пълен пас , а за "импонирането" - даже още по-зле
  • Харесах!
  • Аз казвам, че като при всичко друго науката разваля въображението и обратното. За мен стихотворението е достатъчно хубаво, като емоция и без тра-та-там, тра-та-там. "Импониране", "асонанси", тинтири-минтири. Пиши за душата на читателя.
  • Има усет адашът (Самир) към вътрешните рими и асонанси, особено тия с "у".Средната честота е приета за около 0,7%. Тоя път няма да ги броя.
    Запомнящ се финал! По метода проба - грешка ще се разбере има ли друг лек. Иначе човек не знае от какво ще му мине.
  • Не, аз благодаря за твоя - защото тук само шепа хора биха му реагирали като теб. За съжаление.
  • Благодаря ти, Чоно, за отзива и за постоянството да ме наглеждаш
    Самир - предложенийцето ти е резонно. И на мен ми хилавееше този стих, ама.... Поправям. Очевидно притежаваш безпогрешно вътрешно "ухо". Благодаря за коментара ти.
  • Ако можеше повечето стихове тук да са такива...

    Неангажиращо предложенийце - "Досущ колода карти ми разбъркваш сетивата." Смисълът се запазва, ударението ще стане малко по-естествено, а и би бил прибавен скритият ефект на своеобразното импониране между "досущ" и "подушвам" от следващия ред (и донякъде "тършуваш" от предходния).
Предложения
: ??:??