20.01.2019 г., 19:39 ч.

Безсъние 

  Поезия » Любовна
532 1 2
Сама съм, а ти си далече
и нощем не мога да спя.
Прегръща ме мракът, обречен
да броди във моята тъга.
Сама съм, а тебе те няма.
Звездите студено блестят
и свети луната измамена,
а мислите в мене болят.
Сама съм. Мълчи телефонът.
Нощта е безкрайна и тъмна.
Дърветата вдигат корони
с надежда поне да се съмне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Предложения
: ??:??