Дали съм луда, че още чакам?
Три часът е през нощта.
Една усмивка още чакам,
за да ми е спокоен съня.
Денят отдавна отмина,
а аз копнеех за нощта,
облекчение винаги носи ми тя.
Но уви, от много нощи насам
сън не виждат моите очи.
Гледат към небето и се молят
да ги потърсиш ти.
Болката в тях и през нощта личи,
но затворя ли ги,
пълнят се отново със сълзи.
Нощ след нощ така си отминават,
но от болката в мене няма как да се избавя.
Сякаш с нож някой в сърцето ми реже
всеки път, щом припомня си за тебе.
Уморих се вече напразно да чакам,
молитвите ми нечути да остават.
Сърцето ми не е за ден, за да го тъпчеш.
неразбираема е твоята душа.
Щастлива е, когато страда
и от любовта винаги бяга.
Затова нещата си остават така -
заспивам вече и не ще се моля,
няма смисъл от това,
решиш ли някога да ме потърсиш,
за тебе винаги ще има една отворена врата.
© Ивайла Симеонова Всички права запазени