Безсънници очите ми избодоха
и наранени и болящи са.
Сълзи душата разскъсана лекуваха
за теб и мен...за нашето безвремие.
А ти си сянка на мечтите ми отминали
сегашна болка и утрешно събуждане.
Докоснах се до теб и твоето "Обичам те"
а моето го изживях без глас.
А може би си малко прав...
ний няма да се срещнем в този свят,
а в някой друг,където няма сълзи
след нас и между нас......
...............
Ще те достигна ли?
Дано да няма там
безсъници...
© Евгения Тодорова Всички права запазени