12.01.2015 г., 0:30 ч.

Безсънно 

  Поезия
683 1 6
Не ме сънувай. Аз съм страх и болка.
Сънувай... някоя несбъдната мечта.
А аз оставам в сънищата толкова,
колкото искаш. После съм сама.
В усмивката си крия само спомени.
Сълзите си превръщам в смехове.
В душата тлеят въглени огромни
и веят безпощадни ветрове.
И ако в тази буря ме застигнеш,
не ме загръщай със измислен шал.
В мен зимата отдавна е пристигнала,
а топлината си - ти другаде си дал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Предложения
: ??:??