30.10.2009 г., 0:13 ч.

Безтегловност 

  Поезия
676 0 13

 


Денят е болен, с тежък махмурлук,
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.

Играят дама, начертана с тебешир,
по тротоарите подскачащи надежди.
Препускащ хаос на суетен панаир
са мислите ми - кукувича прежда.

Преглъща тишина бетонният панел.
Безлика крепост, карма и опора.
И крият се, достигнали предел,
минутите. Любовница - умората.

 

 

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??