"Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан." Ремарк
Не зная кой от двама ни е луд.
И по-добре да бъда непростена.
Разцъфвам в полет. А до мен е студ.
Като във черква, стара, изкорубена.
Смокиново разлиствам се във мислите.
И пъпля във ума ти, с вкус на жажда...
И дълга съм. Като мечта на грешница.
А във очите се заплитам като паяк.
Не зная кой от двама ни е луд.
Обърках доста световете със почувстване.
И всяка моя клетка пие. Дъх. ...