Аз помня всеки ден, осъмнал в изневяра,
аз помня всяка нощ, започнала на бара.
Ала те ми носят емоции от болка бол,
полъх освободен и уловен от алкохол.
Оставям ги в гримьорната да поживеят,
додето дойде ред на бис отново да запеят.
Отивам да потърся из града нов живот,
ала се връщам, срещнала пореден идиот.
И пак си слагам маска на отлична актриса,
за да играя роля, която друг за мен написа.
Иззети от душата, в стаята са моите копнежи,
доказателства телесни за любовните палежи.
Поредна вечер, пореден фалш и авантюра,
а моят живот е станал пак миниатюра.
Питам се само кога сама ще поискам да спре
тази безумна грешка на моето сърце?
© Даниела Всички права запазени